НАВЀЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; навеза̀ се, -èш се, мин. св. навèзох се, св., непрех. Остар. Качвам се на кораб, лодка и под. Като пожела да ся завърне в отечеството си, навезе ся на кораб с челядта си и потегли за Франция, отгдето беше. П. Р. Славейков, ИМ, 3. Като са навезе в една варка, с началника на Йоанските рицари, той пристигна до устието на Искър, дето бе флотата на кръстоносците. С. Бобчев, СОИ (превод), 40. Аз ся бях ползувал от времето, което ми беше дала, за да уредя всичките си малки сметки в гостинницата. Оставаше ни да отидем до пристанището и да се навезем. Ч, 1875, бр. 6, 281.